Историкът: Освобождението отприщи българския гений
Стефан Шивачев, шеф на Исторически музей-Пловдив
- Какво е 3 март за българите?
- Трети март справедливо е нашият народен празник - това е денят, който възвръща нашата страна след 5 века непознато господство. Без 3 март нямаше да има нито Съединението през 1885 година, нито независимостта през 1908 година А и щеше да е напълно неразбираемо историческото ни развиване в рамките на разпадащата се Османска империя.
- Могат ли българите да се гордеят, че не са получили безплатно свободата си?
- Имаме цялостно съображение да се гордеем с нашия принос за освобождението и възобновяване на страната ни. Дали сме 30 000 жертви в Априлското въстание, още толкоз цивилни жертви в самата война. След 5 века османско господство имаме 12 000 опълченци, които се бият наедно с съветските сили и дават близо 2000 жертви. Българските опълченци имат главен принос в защитата на Шипка в първите два дни, когато всичко е на кантар.
Това дава съображение да се счита, че българският принос за войната е равносилен на този на съветската войска - като жертви, като присъединяване.
Ала в историческата памет на българите войната е останала като освободителна. Българите са единствените, които издигат на фундамент своите съветски освободители. И в националното схващане този фундамент е неизпълним, за разлика от други страни.
В Пловдив на Бунарджика през 1881 година е издигнат първият по нашите земи монумент на освободителите. Там всяка година на 3 март признателни пловдивчани поставят цветя, без да се разделят на русофили и русофоби.
- Отприщва ли Освобождението българския талант, потискан епохи?
- Да, Освобождението слага ново начало на историческото развиване на българите. Няколко последващи десетилетия следим извънредно ускорение на историческия развой.
Напълно опровергаваме насаденото неверно мнение на политиците и обществото в Европа, че българите не са способни да основат и ръководят своя страна. Напротив! Оказва се, че единствено година след освобождението си получаваме една от най-демократичните конституции - Търновската. Създават не една, а две български страни, макар злощастните решения на Берлинския конгрес.
А единствено 7 години след Освобождението през 1885-а вършим нещо необикновено - един дребен народ се опълчва на статуквото на Великите сили и да извоюва обединяването си.
Четвърт век след Освобождението светът приказва за българското икономическо знамение. Българите съумяват да наваксат процеса на рационализация, лишил на европейските страни десетилетия. А по време на Балканската война се заприказва за българското военно знамение.
- 140 години по-късно усеща ли се българинът свободен?
- Днешният българин има всички учредения да има самочувствие, че е дал своя принос за освобождението на България в исторически проект. За страдание, обаче дълги години - и преди, и след 1944 година, се наслагваха клишета за съветските освободители, на които изискуем всичко - като смехотворните изказвания за 200 000 съветски жертви през войната.
Разбира се, самочувствието се гради освен върху славно минало, само че и върху виталния стандарт през днешния ден. За страдание, мнозина българи още не могат да освободят в нравствен проект това, което японците назовават харакири. Сами продължаваме да потискаме самочувствието си. Да, пътят ни след Освобождението е цялостен със зигзаги, с национални произшествия. Попадаме от неверната страна при разделянето на Европа на Западна и Източна.
Но през днешния ден сме на вярната страна, част сме от Европейски Съюз - общественост от високоразвити страни. Може да не сме най-богатите, само че живеем по-добре от може би 80 % от популацията на света.
Ала последователно българинът преодолява нихилизма. Неслучайно и тази година, макар суровото време, на 3 март стотици българи, млади и остарели, ще развеят национални флагове на Шипка.
- Какво е 3 март за българите?
- Трети март справедливо е нашият народен празник - това е денят, който възвръща нашата страна след 5 века непознато господство. Без 3 март нямаше да има нито Съединението през 1885 година, нито независимостта през 1908 година А и щеше да е напълно неразбираемо историческото ни развиване в рамките на разпадащата се Османска империя.
- Могат ли българите да се гордеят, че не са получили безплатно свободата си?
- Имаме цялостно съображение да се гордеем с нашия принос за освобождението и възобновяване на страната ни. Дали сме 30 000 жертви в Априлското въстание, още толкоз цивилни жертви в самата война. След 5 века османско господство имаме 12 000 опълченци, които се бият наедно с съветските сили и дават близо 2000 жертви. Българските опълченци имат главен принос в защитата на Шипка в първите два дни, когато всичко е на кантар.
Това дава съображение да се счита, че българският принос за войната е равносилен на този на съветската войска - като жертви, като присъединяване.
Ала в историческата памет на българите войната е останала като освободителна. Българите са единствените, които издигат на фундамент своите съветски освободители. И в националното схващане този фундамент е неизпълним, за разлика от други страни.
В Пловдив на Бунарджика през 1881 година е издигнат първият по нашите земи монумент на освободителите. Там всяка година на 3 март признателни пловдивчани поставят цветя, без да се разделят на русофили и русофоби.
- Отприщва ли Освобождението българския талант, потискан епохи?
- Да, Освобождението слага ново начало на историческото развиване на българите. Няколко последващи десетилетия следим извънредно ускорение на историческия развой.
Напълно опровергаваме насаденото неверно мнение на политиците и обществото в Европа, че българите не са способни да основат и ръководят своя страна. Напротив! Оказва се, че единствено година след освобождението си получаваме една от най-демократичните конституции - Търновската. Създават не една, а две български страни, макар злощастните решения на Берлинския конгрес.
А единствено 7 години след Освобождението през 1885-а вършим нещо необикновено - един дребен народ се опълчва на статуквото на Великите сили и да извоюва обединяването си.
Четвърт век след Освобождението светът приказва за българското икономическо знамение. Българите съумяват да наваксат процеса на рационализация, лишил на европейските страни десетилетия. А по време на Балканската война се заприказва за българското военно знамение.
- 140 години по-късно усеща ли се българинът свободен?
- Днешният българин има всички учредения да има самочувствие, че е дал своя принос за освобождението на България в исторически проект. За страдание, обаче дълги години - и преди, и след 1944 година, се наслагваха клишета за съветските освободители, на които изискуем всичко - като смехотворните изказвания за 200 000 съветски жертви през войната.
Разбира се, самочувствието се гради освен върху славно минало, само че и върху виталния стандарт през днешния ден. За страдание, мнозина българи още не могат да освободят в нравствен проект това, което японците назовават харакири. Сами продължаваме да потискаме самочувствието си. Да, пътят ни след Освобождението е цялостен със зигзаги, с национални произшествия. Попадаме от неверната страна при разделянето на Европа на Западна и Източна.
Но през днешния ден сме на вярната страна, част сме от Европейски Съюз - общественост от високоразвити страни. Може да не сме най-богатите, само че живеем по-добре от може би 80 % от популацията на света.
Ала последователно българинът преодолява нихилизма. Неслучайно и тази година, макар суровото време, на 3 март стотици българи, млади и остарели, ще развеят национални флагове на Шипка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ